Пятница, 12.08.2022, 23:38
 СДРУЖЕНИЕ
 
   
САЙТ НА БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО 
                                     ПРИМОРСКИ РАЙОН  
ЗАПОРОЖСКА  ОБЛАСТ                                                                                                                                 

                                               

Block title

Меню сайта

Категории раздела
Мои файлы [6]
История [15]
история болгар, в т.ч. болгар Приазовья
"Роден край" о таврийских болгарах [1]
материалы газеты

Наш опрос
Оцените мой сайт
Всего ответов: 1

Статистика

Онлайн всего: 1
Гостей: 1
Пользователей: 0


Главная » Файлы » История

София нехае за таврическите българи
28.04.2017, 21:57

София нехае за таврическите българи

При Борис III те се връщат в родината, но после ги заточват


       Д-р Владимир Калоянов е роден на 22 септември 1954 г. в село Лозоватка, Запорожка област, Украйна. Завършил е Литературния институт "Максим Горки" в Москва през 1981 г. Работил е като литературовед в отдел "Българоведение" при Академията на науките на Молдова в гр. Кишинев. Там през 1991 г. издава първата си стихосбирка "Капки от корена". През 1994 г. в София издава стихосбирката за деца "Звънлив капчук" и книгата "Българска литература" в съавторство с проф. Симеон Янев. Три години по-късно авторът публикува още една книга - "Слънчевото училище", издадена в Киев и преведена от украински на български език. През 1997 г. защитава дисертация на тема "Българската просвета в Украйна през 20-те и 30-те години на ХХ век" в Института по история на БАН. Владимир Калоянов е член на Съюза на българските писатели. Години наред той събира български народни песни от Таврия и пише трудове, посветени на проблемите на просветното дело на таврийските българи в Украйна.        
         

- Д-р Калоянов, за българите в Бесарабия е писано много. Но  малцина знаят за т.нар. таврически българи. Как всъщност се формира българската  общност в Запорожието?

 

- Наистина, традиционно нашата група от голямата бесарабска  диаспора се нарича таврийски българи. Защото този район е част от някогашната  Таврическа губерния на Руската империя, към която се е отнасял и Крим.Тя започва  да се образува към средата на ХVIII век, когато източната част на Северното  Черноморие заедно с Крим стават руска територия.

 

Същевременно българското население от Черноморието се възползва  от морските десанти на руските военни ескадри срещу турските укрепления по нашия  бряг през първите руско-турски войни, като на групи се преселва в  новоприсъединените към Русия райони на Северното Черноморие. За отбелязване е,  че и значително по-рано, преди войните между двете империи, отделни групи  християнско население - българи и гърци, се озовават в Южна Русия, превозени от  "чайките" (големи лодки - б.р.) на украинските казаци, които извършват морски  набези срещу турските укрепления по нашето Черноморие.

 

По-късно, след Кримската война, когато Русия губи южната част  от Бесарабия в полза на тогавашното княжество Молдова, много бесарабски българи  се преселват в Таврия, защото не желаят да станат поданици на Молдова,  респективно на обединена Румъния след 1859 г.

 

- Каква е съдбата на таврическите българи след Октомврийската  революция?

 

- Направо трагична! Първо, този район е коридор за всички  враждуващи сили в Гражданската война бело- и червеногвардейци, както и украински  националистически формирования, които се борят за независимост от Русия. Тук са  минали армиите на царските генерали Колчак, Деникин, барон Врангел, на бащицата  Махно... И всеки от тях провежда мобилизации, реквизиции, извършва разследвания  и издава присъди. Малкото затишие след Гражданската война, завършила през 1920  г. с разгрома на армиите на барон Врангел, е последвано от сталинските репресии.  В средата на 30-те години са арестувани и избити около 25 хиляди български  интелигенти в Таврия - учители, инженери, свещеници, агрономи, студенти. Този  процес не можа да спре и присъствието на българските политемигранти от  Септемврийското въстание през 1923 г. Те са тук разквартирувани по предложение  на първия президент на съветска Украйна - българина Кръстю Раковски, за да  подкрепят запазването на българщината в Украйна. Съдбата на повечето от тях също  бе трагична. А в градчето Преслав, на брега на Азовско море, имаше изграден  български учителски и селскостопански техникум, в Одеса беше изграден  българският театър и се издаваха много български вестници.

 

През Втората световна война Украйна е окупирана от немците и за  българите там се появява лъч на надеждата. Ползвайки съюзническите отношения на  България и Германия, под покровителството на българския цар Борис III през 1943  г. неколкостотин таврийски българи, организирани от група местни интелигенти  начело с д-р Иван Хаджийски, издействат разрешение от окупационните власти за  преселване в България. С български кораб от Одеса до Галац, после с влак  пристигат в Русе, където ги посрещат българските власти, заели се с тяхното  устройване. Но след 9 септември 1944 г. под натиска на Москва и под претекст, че  са интернирани насилствено в България съветски граждани, те биват върнати  обратно. Следите на повечето от тях се губят в Сибир... По същото време  кримската част от таврическите българи заедно с други малцинствени групи в Крим  са натоварени на вагони за една нощ и изселени в степите на съветска Средна  Азия.

 

- Удовлетворява ли ви политиката на България по отношение на  българите от "близката чужбина"?

 

- Как да ме удовлетворява нещо, което го няма? Това, че не мога  да се завърна в България, както това направиха моите познати и земляци - гърци,  завърнали се в Гърция. Или колегите ми - евреи от Москва и Запорожие, преселили  се в Израел? Това ли да ме удовлетворява? Зад гърба на гърците и еверите стоят  държавите им, с тяхната цялостна национална политика. А къде е нашата държава?  Тя няма никакво отношение към нас. Е, вярно, даде ни възможност на база  българския ни произход да пристигнем в родината и да си извадим с голям зор  български паспорти, и толкова. А ние искаме да живеем тук, да създаваме  поколения. Но за това държавата трябва да ни помогне, да ни даде тласък, както  това се прави в момента в Гърция и Унгария за понтийските гърци и  трансилванските и словашки унгарци. Още повече че помагайки на нас, държавата ще  решава по този начин един по-важен проблем - оцеляването на българската нация  въобще. Защото тя се топи.

 

И ние се топим в чужбина.

 

Виржиния СТОЯНОВА

  
Категория: История | Добавил: ksd
Просмотров: 257 | Загрузок: 0 | Рейтинг: 0.0/0
Всего комментариев: 0
avatar
Block title

Вход на сайт

Поиск

Календарь
Праздники Болгарии

Block title
Святковий календар. Спілкуємося українською мовою

Архив записей

Друзья сайта
  • Приморский лицей
  • "Роден край"
  • Запорожское болгарское общество
  • Сайт Димова К.С.
  • Радоловка


  • 4365765896Logo

    с:    на: 
     
    Система - онлайн переводчик текста



                                                   
                                                     
     

    Copyright MyCorp © 2022uCoz